Пред статива на един поет
Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя
и сам ракията си мълком пие.
Разлистил страниците на покоя,
с една сълза тъгата ще отмие.
Краде минути, да рисува плахо,
това, което му краде съдбата:
една несподелена още стряха;
ръждясалите панти на вратата.
Към четките съвсем не е капризен –
платната няма да му върнат ресто.
Без намек за художник с ранг измислен,
брадата си не сресва много често.
Брои си мъртвите, като монети,
наясно с греховете непростими.
В несръчните картини на поета,
за Бога, не търсете точна рима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
