Пред възкръсване
Една неостаряваща душа
очите си умива. На разсъмване.
И опипом да тръгна не греша,
сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.
И в мен неугасима лудостта,
пожари пали. Бъдно е, сегашно е.
Аз – грешната на всички ще простя,
все от любов. А да е страшно, страшно е.
Препъвам се и падам, и летя...
по пътя ми самотен никнат кръстове,
но с цъфнали сред тръните цветя,
надеждата се кичи... пред възкръсване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
