При баба и дядо
Баба меси утрини в глинено гърне,
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета,
бръшлян се вплита в стария плет.
Кокошки опъват тънки вратлета,
ровят с крачета в кофа за смет.
Аз тичам с колене изцапани с пръст,
а светът ми ухае на прясна закуска.
В очите на баба голям съм на ръст,
но имам нужда от нейна милувка.
А дядо мълчалив като корен от дъб,
заминава сутрин с брадва на рамо.
И гората го знае и крайречния ръб
и рибите дето гмуркат се само.
Той носи мирис на бор и на дим,
насища вечерта с приказки нови.
Сяда до мен и светът става тих,
като сенките в клоните борови.
Обичам ги силно, както дете,
което обича цялата вселена.
С очи признателни и топло сърце,
в което посяха надежда зелена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
