18.05.2025 г., 7:13

Природа

304 0 0

С природата в синхрон сме —
тя е мое огледало
и кротко, умно с мен върви.
Тя пази ме, обича ме,
както аз нея я обичам.

 

Когато тъжен съм — дъжд вали.
Щом щастлив съм —
слънце грее и ме милва.
А щом съм гневен, унил, разбит —
гръмотевици небе раздират.

 

Когато аз родих се — падна гръм.
И от тогава зная: сам не съм.
Природата е винаги до мен.

Но днес вали.
Проливен дъжд вали по улици и мисли.
А в сърцето — буря,
останала от теб.

 

Цял живот за теб ще пиша,
негоднико такъв...
Защо сърцето ми отне
и ме остави сам —
в бурята, сред гръмотевици,
които ти така добре умееш
да извикваш...

А на мене иска ми се
слънце.
Поне за ден - за миг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СЧ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...