Приземяване

Отдалече чувам

тихите ти стъпки.

Сърцето ми бие лудо.

Обземат ме тръпки.

Усещам сладкия ти дъх

над моето рамо.

Имам желание, само

към теб да се обърна,

а ти да ме прегърнеш.

Изведнъж  става магия.

Света засиява,

цветята танцуват,

а птиците радостно крещят:

„Вижте, тия се целуват.”

Дърветата ни махат с клони,

а зелените треви

ни канят до тях:

„Поседнете тук.

Никой не ви гони.”

На внезапно се чува

весел детски вик.

„Мамо, татко, вижте!

На вратата намерих

ето този плик.”