Просяк
Просяк
Не ме прогонвай от живота си навеки!
Не заличавай прашните пътеки!
Недей заключва входната врата!
Не ме обричай ти на самота!
Не мога да забравя твоите устни,
без тебе дните са безкрайно пусти.
Явяваш ми се всяка нощ в съня -
за мене си едничка на света!
Шептя унесен твоето име,
снимката ти милвам с ръка,
а сърцето кърви и боли ме -
жива рана е моята душа!
Без теб животът е толкова хладен!
Без теб аз съм просяк гладен и жаден.
Чуй моя вик безнадежден, последен
и недей ме оставя толкова беден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
