Първа обич.
Ах, първа обич – тъй незабравима,
къде подхвърли теб, светът голям?!
За мене беше ти, една – любима,
сгодена ли, омъжена ли - днес, не знам?
И твойта хубост – чиста, по момински,
дали повяхнала е – във жена една,
очите – прями, честни по детински,
дали помръкнали са, болни от тъга?!
Дали, ако ни срещне пак – безкрая
на този свят – лъжовен, осквернен,
ще смогна ли във тебе да позная
пак туй момиче с погледа смутен?
Ще смогна знам, но ти – едва ли,
ще видиш момъка, предишен в мен,
в очи без пламък, бръчки натежали,
на моя лик – измъчен, състарен!
Ще ме отминеш някак, много плахо
и може би ще кимнеш – със глава,
а нашта среща ще е глухо, нямо ехо,
от вик последен и копнеж във самота…
05.08.2015 Влад. Нед.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Пожелавам ти Бог да запази твоят свят, такъв какъвто си го сътворил. И нека изворът, от който черпиш вдъхновение за творчеството си да остане все така чист и непресъхващ.
До нови срещи!