24.10.2019 г., 8:07 ч.
Размисли среднощни
Отдавам се на
размисли
среднощни
в тишината-
нежна завивка
която ме обгръща,
под погледа
на луната.
Тъкат те
неуморно
платното на живота
от фините нишки
съдбовни.
Най-после
Морфей се
присъединява,
и в своите ръце
ме залюлява...
реди ми
цветни картини,
в тях съм с венче
от цветята
и слънчев лъч
в косата,
докосват ме
твоите длани,
стоплят ми душата
и радост ме обзема
край на самотата!
© Розали Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мерси, Пепи
-
Много е хубаво!
-
Хубаво е Рози!
-
Много е хубаво Рози!
Поздрави! -
Много си прав, Стойчо! Пуснах едно есе, което може би ще ти е интересно- езотерично, за подсъзнанието, подкрепено от два примера от моя живот...Извини ме, може би се натрапвам, но искам повече хора да чуят тази информация- не всичко, което не виждаме, не е вярно
-
Богът на сънищата отнема умората и дарява надежда...
Не всичко се сбъдва.Но надеждата все така живее! -
Благодаря, Младен
-
Хубаво и неримушково!
