9.02.2006 г., 17:34

Реквием

827 0 1

Добре. Решил си и си тръгваш.
Затваряш всичките врати.
Сключи си устните.
И потисни въпросите.
Решил си - хубаво....Върви.
Не си мисли за мойта сляпа нежност,
не спомняй си за моята любов!
Не си мисли за свещите, за розите червени,
а изплети им сам покров.
Не си мисли за мойта болка сляпа,
за радостта от хванатите ни ръце,
не си мисли за споделените "Обичам те",
за мислите над чашите с кафе...
Недей с утрините да проклинаш слънцето,
че не изгрява в моите очи,
недей да търсиш моя призрак в стаята
и аромата ми-
недей търси.....
Ще чуеш в тебе само тласъка
на две разсечени сърца.
Ще си преглъщаш сам сълзите
за неродените деца....
Излишно е....Досадно е....
Съгласна съм.
Като раздялата с предмет любим.
Дай свещите, приготвени за сватбата,
на нечий гроб да изгорим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тиа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не смятам, че творбата е за тройка! Аз я харесвам. Поздравления за авторката! От мен-6!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...