Коравите
страници
бавно
разгръщам,
изпити са
надписи
невечна
любов...
Попадат
под сянка,
смъртно
отвръщат,
без воя
на вълци
изчезват
със зов...
Скали
потъват
неизменно
с вълните,
пленява ги
гневен
самотният
Нептун...
Сирени
безводно
изгарят
мечтите,
пясък
полазва
в сърцето -
катун...
Копринени
облаци
изпридват
сълзите -
капките
тежки
от незнайна
Любима...
Боговете ги
галят
и плачат
в горите,
надпис
без автор
плахо
притихва...
Златната
брошка
на нейната
вярност
ръждиво
кърви
над нощната
бездна...
Оставя я
черна -
предателски
цвят,
обагря
кръвта
на сянка
злочеста...
© Княгиня Нощ Всички права запазени
"Златната
брошка
на нейната
вярност
ръждиво
кърви
над нощната
бездна..."
Прекрасни и неповторимо твои редове!