30.01.2015 г., 16:43

Роден град

483 0 1

Безкрайно обичам родния град

и винаги в него пак се завръщам.

Родната къща отдавна я няма.

Няма ги вече татко и мама.

Остава ми само с обич голяма

родната земя аз да прегръщам.

В Ямбол отново чувствам се жива.

Тук са костите на моята рода.

Тук е и най-сладката  бистра вода.

Хляб съм яла от Ямболска нива.

Любов съм любила и песни съм пяла.

И клетва ти давам, о Велики Боже,

по-топла земя и по-добри хора,

до ден днешен не съм видяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те,Лили, за силната и всеотдайна обич към родния край!

    Написала си много хубаво стихотворение, за което те поздравявам също!
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...