30.01.2015 г., 16:43

Роден град

488 0 1

Безкрайно обичам родния град

и винаги в него пак се завръщам.

Родната къща отдавна я няма.

Няма ги вече татко и мама.

Остава ми само с обич голяма

родната земя аз да прегръщам.

В Ямбол отново чувствам се жива.

Тук са костите на моята рода.

Тук е и най-сладката  бистра вода.

Хляб съм яла от Ямболска нива.

Любов съм любила и песни съм пяла.

И клетва ти давам, о Велики Боже,

по-топла земя и по-добри хора,

до ден днешен не съм видяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те,Лили, за силната и всеотдайна обич към родния край!

    Написала си много хубаво стихотворение, за което те поздравявам също!
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...