На майка ми
Годините зачатък на листа са,
покълнали в дървото на живота.
Лъчите златоносна са украса,
играещи в глогинките с охота.
И Господ е велик акварелист,
с невидимите четчици рисува;
щурчето как на росен дъбов лист
за пролетните утрини бленува.
И друмът ми прегърбен е старик,
с тревицата – за бръснене брадица.
И ей го де – почти на „хвърлей вик“ –
гласеца си въздига гургулица.
Посрещат ме другарят калдъръм
(Що пъти ми издира коленцата!)
и портицата, с медния си звън,
камбаната от детството ми свята,
и мама с просеничена погача.
В прегръдките ù тръпна, възроден,
и иде ми от радост да заплача,
пристигнал за рождения ù ден.
28.03.2021 г.
Из "Пътник през Рая"
© Владислав Недялков Всички права запазени
Прекрасно посвещение!