1.08.2022 г., 13:13 ч.

Рожденият ден на мама 

  Поезия » Пейзажна
338 7 15

На майка ми

 

Годините зачатък на листа са,

покълнали в дървото на живота.

Лъчите златоносна са украса,

играещи в глогинките с охота.

И Господ е велик акварелист,

с невидимите четчици рисува;

щурчето как на росен дъбов лист

за пролетните утрини бленува.

И друмът ми прегърбен е старик,

с тревицата – за бръснене брадица.

И ей го де – почти на „хвърлей вик“ –

гласеца си въздига гургулица.

Посрещат ме другарят калдъръм

(Що пъти ми издира коленцата!)

и портицата, с медния си звън,

камбаната от детството ми свята,

и мама с просеничена погача.

В прегръдките ù тръпна, възроден,

и иде ми от радост да заплача,

пристигнал за рождения ù ден.

 

 

 28.03.2021 г.

 

Из "Пътник през Рая"

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??