AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
17.01.2017 г., 16:11 ч.  

Руини сред бели цветя 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска
474 2 8

От пукнатини на нашето мълчание

разцъфват бели цветя.

Само любовна мъка вещаят

отломки от черна скала.

 

Руини на вечния Хаос

притихват от сива безизразност.

Шепнат в сумрака без жалост,

словесно погиват без мнителност.

 

Скалата потъва в пръстта,

на агония ухаят руините.

Прераждат се бели цветя -

душевно-старинните мигове.

 

Не самотни са вече парчетата,

спаси ги нежният цвят.

Далечен е той за химерата -

истинно-бял е грехът.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??