22.01.2023 г., 15:52 ч.

Плам 

  Поезия
683 7 9

Ще остана след буйните пътища
да погледам как дявол не идва,
но достатъчно бяла и мъничка
те събирам от стихчета в книга.


Семената живеят сред въглени,
пепелта като почва копнее,
късам себе си, смачкана в думите, 
и е пламъкът бог, и злодей е.


Но откакто дочаках митарствата
на последната истинска нота, 
няма кой да надмине по важност,
твоя дъх, разтанцувал перото ми.


И когато прогледне иконата,
за да види, че плачем за смисъл,
ще прекръсти дима на умората,
най-неточната клетва подписал.

© Бела Тихомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??