„Со маки сум се родил,
со жалости јас ќе си умрам.
Маките да ми ги напишете
озгора на гробот мој.”
македонска народна песен
Аз с много мъки се родих,
изстрада майчица ми клета.
Смирен пред Светия триптих
за щастие молих и разцвета!
Тъй блед се лутах в тъмнината,
пропадах в пещери от мъка.
Любов там дирих - непозната,
а срещах горест и разлъка!
Сам слязох до поляни китни
сред билките не я намерих,
пак с ехо в зъбери гранитни,
гласът самотен ми трепери...
Представих си я - нежна, млада,
запял ми сред гора синигер.
В съня си тръпнех от наслада,
но будих се без нея...мигар!...
Възпявах я в изстрадан стих,
как с нея любим се двамина!
Сиротен, с мъки се родих,
самотен аз ще се замина!
23.01.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени