24.09.2020 г., 14:27 ч.

Самотен Демон 

  Поезия » Любовна
250 2 0

Все на теб се моля, готова да ти падна в ръцете,

сили нямам да спра влиянието ти върху мен...

Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,

ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...

 

Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ,

мислите ти неусетно ще те доведат при мен..

И колкото и късно да е, ще стоиш в тъмата до немощ,

чакайки мъглата да отмине, да настъпи ден...

 

Ала денят е тъй далечен и времето е сякаш спряло,

изплъзна се от устните ти сподавен стон..

Бориш се със страховете, копнеейки за мойто тяло,

стоейки зад вратата като самотен Демон...

© К. Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??