18.07.2017 г., 23:41

Щастие

559 1 0

Тихичко вървя из пътя на нощтя,

с приведена глава аз мислено броя.

Чудно ми е как дните отминават, 

а някак неусетно над нас се не смиляват.

 

В главата се оплитат всякакви копнежи

и късчета от тях часовете ни бележат.

Но щастието някак пролука си намира

и с бясната атака в сърцето се побира.

 

Белият гълъб надеждата донася

и лошото у нас със себе си отнася.

Животът се преражда с полъха на вятъра

и мъката се стича в дълбокото на кратера.

 

Дните се пропиват с усмивки до безкрай

сърцето се изпълва с желание за Рай.

Щастието бързо животът окупира

и вечен път до всеки успява да намира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...