18.07.2017 г., 23:41

Щастие

555 1 0

Тихичко вървя из пътя на нощтя,

с приведена глава аз мислено броя.

Чудно ми е как дните отминават, 

а някак неусетно над нас се не смиляват.

 

В главата се оплитат всякакви копнежи

и късчета от тях часовете ни бележат.

Но щастието някак пролука си намира

и с бясната атака в сърцето се побира.

 

Белият гълъб надеждата донася

и лошото у нас със себе си отнася.

Животът се преражда с полъха на вятъра

и мъката се стича в дълбокото на кратера.

 

Дните се пропиват с усмивки до безкрай

сърцето се изпълва с желание за Рай.

Щастието бързо животът окупира

и вечен път до всеки успява да намира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...