18.07.2017 г., 23:41

Щастие

556 1 0

Тихичко вървя из пътя на нощтя,

с приведена глава аз мислено броя.

Чудно ми е как дните отминават, 

а някак неусетно над нас се не смиляват.

 

В главата се оплитат всякакви копнежи

и късчета от тях часовете ни бележат.

Но щастието някак пролука си намира

и с бясната атака в сърцето се побира.

 

Белият гълъб надеждата донася

и лошото у нас със себе си отнася.

Животът се преражда с полъха на вятъра

и мъката се стича в дълбокото на кратера.

 

Дните се пропиват с усмивки до безкрай

сърцето се изпълва с желание за Рай.

Щастието бързо животът окупира

и вечен път до всеки успява да намира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

:)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...