31.07.2013 г., 9:45

Ще позная

629 0 1

Сърцето с ударите

времето брои.

Желая те всеки миг.

Искам гласът ти

да ме приспива,

косите ми да оправяш

с утринните лъчи.

Да се оглеждам 

в сините ти очи -

да надникна през тях

във душата ти,

и ще позная

истински ли си бил,

или ме съжали,

че най-хубавата нощ

ми подари?!

Не търся надежден лъч.

Исках за малко

да бъда твоята сянка,

но сърцето подсказва друго -

без теб ударите му спират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...