Щурче и луна
Едно щурче на лунната пътека
бе спряло и създаваше в захлас
мелодия космическа и лека,
каквато слушам всяка нощ и аз...
Щурчето бе поет и композитор,
завиждаше му може би и Бах.
(А аз като единствен негов зрител,
луната да целуна не успях.)
И въпреки че лунната пътека
се ширеше по морската вода,
щурчето ми помаха отдалеко,
оставяйки след себе си следа.
Защото то бе влюбено и тъжно,
дошъл случайно от небето гост.
(Луната по безкрайната окръжност
въртеше своята безплътна ос.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
