Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече
да се добави, а когато няма какво да се премахне.
Антоан дьо Сент Екзюпери
Сънувах тази нощ сияйна зора
някъде – край морското крайбрежие.
Стоеше самотна поетеса до брега
Рисуваше, със думи, моето спасение.
Осмелих се до нея да се доближа
надявайки се да ми позволи –
за нейната творба възхищението си да изразя
и автограф да ми даде, може би?
Та, спрях се тихо аз до нея
а тя с усмивка сподели:
"Момиче, ела довечера на кея,
да видиш своите мечти".
***
Описа кротко тях по начин неузнаваем
Да се чудиш: "Отде избягала е тя?"
Уви, последвах я по пътя на безкраен
небосвод - отведе ме до моята мечта.
***
Запитах я: "Що за заклинание е това?
Ангел като Теб, паднал от висините,
не ще Те скрият огънят, плътта,
да попитам кой каза Ти за мен – за мечтите?"
Разтвори поетесата своите криле,
усмихна се отново - както и преди,
нашепна: "Те бяха! Те! Звездите!" –
посочи Необята – негови сестри.
Отлетя ангелът без да се сбогува,
замина на далече още през нощта.
На сутринта, когато се събудих,
усетих галещия лъч на сияйната зора.
© Княгиня Нощ Всички права запазени