9.04.2025 г., 6:02

Спешен случай

230 0 0

С П Е Ш Е Н С Л У Ч А Й

 

Душно е в аптеката,

въпреки климатиците-

опашката е голяма,

а един млад,притеснен господин в края й

от крак на крак нервно пристъпва,

от време на време вдига глава

към високия,белосан таван

и смутено,често се кръсти,

а стаена тревога в очите му,

пристъпва в погледа му на пръсти,

който с надежда е устремен

към заветното,далечно гише

и красноречиво с езика на тялото,

припряно с ритъма на краката му

по тиловете пред него подскача

и умолително им говори,

че в беда голяма попаднал е

и О,чудо-дали от шума на краката му

или от Енергията излъчена от очите,

една след друга главите обръщат се

и по силата на непринудена,

импровизирана,сенергична интуиция

очите им,погледа му срещнали,

нямо,с тревога,сякаш го питат;

"Голям ли е проблемът ви господине?",

а той с благодарност прочел

на очите им втренчени въпроса,

за състоянието му плачевно,

на тяхното нямо КАК-ЗАЩО,

отговаря с глас отчаян,но миловиден;

"Очаква ме човек с нужда от помощ,

който в момента е на легло."

Всички трогнати от участта му,

с ръце,жест красноречив,

пълен със съпричастност му правят,

че съгласни са да ги пререди-

той галантно им се покланя

и плавно отправя се към гишето

от душа и сърце благодарен,

усмихнат вече и много щастлив;

"Изобщо,никак няма да ви забавя."

и произнася бързо нетърпеливо

на красавицата с бяла касинка;

-Много ви моля,спешно кажете ми ,

колко ви дължа за един презерватив!-

 

05.04.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....