Споделено
Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата,
да зърна твоята пълнолунна красота
и да усетя уханието ти като летен вятър
и нежните ти устни като капчици роса.
А ти прииждаш леко като вълна океанска,
родена в бриз лазурен от водна тишина.
Очите ми са мътни като след нощ пиянска,
но са пияни от твоята приказна душа.
Присядаш нежно, близо си до мене
и зазвучава леко чуруликащият глас.
Ах, сякаш славей гали струни подредени
с перце върху цигулка крехка от елмаз…
Потъвам бавно в твоите обятия топли,
в прегръдка бездиханна в полунощ…
А щурците тананикат любовни вопли -
като нас и те са се отдали на разкош…
Ех, не искам тази приказка да свършва,
а да усещам топлината на нежната ти длан,
която с моята във клетва да обвържем
в новата ни приказка, ах, тъй желана…
След целувка топла ти леко си отиваш
и чувам босите ти стъпки по пръстта…
…а луната като граал в нощта излива
върху мене - последни капки от страстта!
Ще те чакам утре, моя малка Дулсинея,
до жълтото глухарче разцъфнало в пожар!
Копнея, когато устните отново ще се слеят
под звездния небесен, светлинен фар…
И тази нощ аз нека бъда в твоите мисли,
приюти ме, моля те, дори в едничък сън!
Целуни ме, твой съм във мечтите чисти…!
Лунице моя, недей оставя ме навън.
Звезди догарящи небосвода озаряват,
а тихичко и кротко листата вече спят.
За тази топла нощ споменът остава
сред тревите, които нежно шумолят…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
А пък относно продължение, знае ли човек, нужно е само малко от същата муза...
