Спомените ме убиха снощи.
В тишината на нощта, където мечтите са изчезнали,
Спомените остават, душата ми е наранена.
Преминавам през времето, но болката не спира,
Светлината от миналото вече е само сянка.
Нося в сърцето си любов, която избледнява,
Думите ти отекват в тишината.
Гледам звездите, търся отговор,
Но аз оставам сам, в свят без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Biberce Muharemi Всички права запазени
