От облак свъсен и смолист,
потече бавно и унило
едно небе от черен дъжд,
пропи се в мен като мастило!
И ризата ми стана лист,
а моята душа – пиано,
засвири в нея пианист
и аз Поетите поканих
на скромната ми маса.
Приседна първо Дебелянов,
сърцето си взе да разгръща,
със своите дълбоки рани:
„да се завърнеш в бащината къща”…
Евтим Евтимов ми донесе
„Горчиво вино” за вечеря,
а с Яворов в копнеж унесен
запяхме „Мера според мера”!
Допусна ме Дамян Дамянов
в душата си – приятел драг;
сред „Зимни вечери” застана
пак Смирненски пред моя праг.
Открих на Левчев в стиховете
по–стара „къща от всемира”;
откъснал Мишо Белчев цвете -
„За теб, Българийо” - декламира...
Посрещам ви с „добре дошли" отново,
сред тишината на нощта, Поети.
И вдигам тост за родното ни слово,
което ми е близко до сърцето!
20.07.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени