Любов - ти моя, лоша и добра.
Аз пиша ти в самотната си вечер.
Що мъка у сърцето ми се сбра
и болка от душата, що изтече!
От капките листът се намокрѝ.
От сълзите, с които го написах!
Във стаята тъмата ме покри...
Живота лекомислено бастисах.
Защо отвънка злите ветрове,
отново у стъклото ми напират?!
Пропадам в непознати светове,
в които безнадеждно все те диря.
И често те откривам в късен час,
сънят ми ти изпълваш без пощада...
Когато се събудя...утре аз,
сърцето наранено, пак ще страда!
14.11.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени