9.05.2009 г., 8:21

Страх

1.1K 0 2

СТРАХ

 

 

Винаги напред аз гледах,

винаги напред, но уви,

един човек аз случайно срещнах

и животът ми се промени.

 

 

Без дори дума да ми каже,

той обърна моя свят

и превърна ме в човек,

изпитващ много силен страх.

 

 

Страх от всичко настояще,

страх от себе си дори,

страх, попиващ надълбоко,

с намерение дълго в мен да стои.

 

 

Без да иска ми го причини,

без да иска сърцето ми плени,

в мечта  живота ми превърна,

в мечта, от която много ме боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...