9.05.2009 г., 8:21

Страх

1.1K 0 2

СТРАХ

 

 

Винаги напред аз гледах,

винаги напред, но уви,

един човек аз случайно срещнах

и животът ми се промени.

 

 

Без дори дума да ми каже,

той обърна моя свят

и превърна ме в човек,

изпитващ много силен страх.

 

 

Страх от всичко настояще,

страх от себе си дори,

страх, попиващ надълбоко,

с намерение дълго в мен да стои.

 

 

Без да иска ми го причини,

без да иска сърцето ми плени,

в мечта  живота ми превърна,

в мечта, от която много ме боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...