Студен труп

8.01.2019 г., 20:34 ч.

Поезия

717 3 4

Стъклени вени

чрез готика бавно

очертават облака

в ледена утрин...

Кървясали червеи

и изгниваща радост

тактуват злочесто

в ритъмен изгрев...

Безумен се скита

сънят в гората

сред дневните процепи

на тихия екот...

Залязва невечен

и проклина реката,

постлала трупа му

безцветно-предметен...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ИнаКалина

2019-01-09T03:01:56+02:00

Кого погребахме? Безсънната нощ?! Тогава ми звучи оптимистично!! Хареса ми..
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-01-08T23:30:28+02:00

Напълно разбирам безумието на съня.Достатъчно му е било началото.
vega666 (Младен Мисана)

2019-01-08T23:15:19+02:00

Много силен поетичен текст. Ако беше на полето на живописта, щях да го сравня с най-хубавите графики, например на Гоя! А поне за мен поезията е по-въздействаща от живописта. Поздравление, Аделайд!
Петър1 (Петър Димитров)

2019-01-08T22:33:21+02:00

Отвратително е!