4.06.2007 г., 23:13

Стълбата

625 0 5

Още три стъпала  и ще стигна до горе,
още три крачки и ще съм на върха.
И пред мен ще се плисне в златисто простора,
и пред мен като  на длан ще ми бъде света.
Още три крачки, три усилия малки,
но жестока и черна е под мен пропастта,
ала нещо страшно ме тегли надолу,
към смъртта и вкуса на пръстта.
Първа крачка - олюлявам се леко,
втора крачка, още миг и съм на върха,
трета крачка - уж вече съм горе,
а стоя си пред пропастта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...