Светло
СВЕТЛО
Върху мрачните зимни градини
топъл вятър дланта си прокара
и разгърна бродерия фина –
куп тревички покрай тротоара.
После птичата песен полека
се завърна в гръдта на дървото
и крилете – без шум, отдалеко,
с нови псалми дариха живота.
И градчето започна да диша –
от оковите ледни спасено,
от страха и омразната киша,
вкопчено със юмруче зелено
във надеждата – тиха и плаха,
че и утре денят ще настъпи –
сноп лъчи върху мократа стряха
люляка изведнъж ще разпъпят,
звезден прилив в душите ще плисне,
към небето очи ще обърнем.
Щом намеря спасителен пристан –
с обич всеки от вас ще прегърна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
