СВЕТЛО
Върху мрачните зимни градини
топъл вятър дланта си прокара
и разгърна бродерия фина –
куп тревички покрай тротоара.
После птичата песен полека
се завърна в гръдта на дървото
и крилете – без шум, отдалеко,
с нови псалми дариха живота.
И градчето започна да диша –
от оковите ледни спасено,
от страха и омразната киша, ...