Сън
Всяка вечер с мисъл за теб заспивам
и от любов е осеяно сърцето ми.
Усещам, вече затварям очи,
замечтан отново да зърна усмивката ти.
Ето, там на поляната от рози
мелодийка нежна звучи,
ти се появяваш като ангел небесен
и разкъсваш оковите, пленили душата ми.
Хванати за ръце,
вървим по пътеките прекрасни.
Вятърът вее косите ти,
докато ме разтапяш с целувки страстни.
Утро е... слънцето изгрява.
Ти изчезваш, вече те няма.
Проклинам всеки нов ден,
защото в него теб те няма.
© Иван Чорлев Всички права запазени