5.07.2018 г., 23:55 ч.

Съвсем 

  Поезия
258 0 2

Съвсем съм се преситила по мръкнало. 

Чертае петолиние луната

по челото небесно и изпъкнало

под пръстите на скитащия вятър.

 

Объркала съм в полунощ ключалката.

Отключила съм раклата със спомени.

Препила съм с илюзии. И жалко –

изстреляла съм си, уви, патроните.

 

Съвсем съм превъртяла окончателно.

Не помня даже малкото си име.

Подреждам всичките звезди старателно

и от любов неистово боли ме.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??