Съвсем
Съвсем съм се преситила по мръкнало.
Чертае петолиние луната
по челото небесно и изпъкнало
под пръстите на скитащия вятър.
Объркала съм в полунощ ключалката.
Отключила съм раклата със спомени.
Препила съм с илюзии. И жалко –
изстреляла съм си, уви, патроните.
Съвсем съм превъртяла окончателно.
Не помня даже малкото си име.
Подреждам всичките звезди старателно
и от любов неистово боли ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
