Ти – звездата на необятното фикционно небе,
простираш се сама отлъчена от Хера.
Моето божествено любовно цвете,
белегът в сърцето ми никой не ще отнеме.
Ти – моята половина от душата,
дар нежен, примамлив и съдбовен.
Ангел паднал си пред мен, а кръговрата
предизвиква ме с поглед безвековен.
Ти – любимо мое съзвездие на нежността,
протягам ръце към теб, за да те обхвана.
Ти – божествена проекция на любовта,
бягаш с име плахо – Падаща Звезда..!
© Княгиня Нощ Всички права запазени