Тиха пролет
в памет на Любомир Левчев
Тази пролет ослани овошките в двора.
Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора
И неканена срази цветовете на разцвета!
Господи, защо промени градините напети?
Отронените им сълзи попиха във земята...
Слънце жарко изпи страданието неопято.
И всякоя душа търпи законите на небесата.
Неродена радост мълчи. Скита ехо в необята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
