18.06.2025 г., 7:39

Тиха пролет

269 2 7

 

          в памет на Любомир Левчев 

 

Тази пролет ослани овошките в двора. 

Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора

И неканена срази цветовете на разцвета!

Господи, защо промени градините напети?

 

Отронените им сълзи попиха във земята...

Слънце жарко изпи страданието неопято. 

И всякоя душа търпи законите на небесата. 

Неродена радост мълчи. Скита ехо в необята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
    Дано, дано!🙏
  • Тази ,Пролет бе така ,дано за догодина таз беда ни се размине!!!Поздрави,Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Живко,Миночка, Дора и Пепи!
    Господ е високо, но ние,хората,трябва да решим битието си.Но всуе сме обречени на поведението си...
  • "Неродена радост мълчи"
    Господ не ни е крив. В повечето случаи чоекът сам върви срещу себе си.
  • " Господи, защо " ... !? Все по-често си задаваме този въпрос, с молба да ни чуе Той и да ни пощади ... Но, не е ли вината в самите нас, Стойчо? Поздрав за чудесния стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...