28.03.2013 г., 21:57

Твоето присъствие винаги ми е потребно...

848 0 0

Твоето присъствие винаги ми е потребно,

така нужно, че без тебе да живея -

без твоя блян, без твоята надежда,

без всичко твое, едва ли ще успея.

 

Споделяш с мен и болки, и тревоги,

и хубаво, и лошо днес случващо ти се,

защото ти си част от мен самия          

и без тебе друго не ще и преоткрия.

 

Свикнах прекалено много да те чувствам,

да тупти за двама ни в мен сърцето,

да те намирам винаги, когато те търся -

в нощите, в дните си, в сънищата си.

 

Не би могла просто тъй да си тръгнеш,

да те забравя, да те изтрия от мисълта си,

след като веднъж вече дошла си

и след като плени ме с любовта си.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...