vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
20.06.2017 г., 23:11 ч.  

От себе си в нощта се скрих 

  Поезия » Пейзажна
698 10 13

От себе си в нощта се скрих,

                  мъглата се разстила – сива.

Сред ромон на дъждеца – тих,

                  стъклото ми от пот изстива.

 

Под пръстите листата парят,

                  от жал сърцето се е свило!

И капки от сълзи изгарят,

                  следи по-черни от мастило!

 

Потрепват в тишината пръсти,

                  писалката по-здраво стискат,

словата да вредят чевръсти

                  и в ритъм да ги влеят искат!

 

От себе си в нощта се скрих,

                 просветва вън луната бледо,

словата ми редят се в стих,

                  тъгата пък... е мое кредо!

 

 

20.06.2017 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих! Директно отива в "Любими"
  • А стихът ти се лее, като песен! Поздравления!
  • Винаги те чета с притаен дъх, Влади! Изключителен стих! Поздравления!
  • Влади, поздравявам те за поредния невероятен стих! Много е трудно (дори невъзможно) да се скриеш от себе си, но твоите стихове винаги бъркат дълбоко в душата ми. Обичам да те чета! Поздрави!
  • Благодаря ви, че ме посетихте, приятели! Пожелавам светли дни на всички ви!
  • Няма какво да кажа съпреживях го поздрави приятелю!Хубав и спокоен ден!
  • Добавих в любими. Харесах и ме докосна.браво
  • Има много нежност в твоите стихове.
    Поздрави, Влади.
  • Чудесно е!
  • Дерзай!
  • Нареждаш тихо стих след стих,
    и думите превръщаш в песни,
    докосващи със ромон тих,
    душите със сълзи горещи.
  • Тъгата и нещо от Атанас Далчев ... Страхотен изказ, браво!
  • Хареса ми, Влади! Поздравявам те!...
Предложения
: ??:??