5.04.2017 г., 12:48

Тъмни картини

557 0 0

 

Тъмни, нощни картини,

обрисувани от нощното мастило,

в потъмнените сенки човешки,

красят стените черни, стеснени.

 

Насреща единствено лампата неизгасена

мъждукащо свети, в своята

жълта светлина, показваща ми всички

несигурни лица.

В погледите им намирам, тъмнина,

щом с тях настъпи деня.

 

Земята черна покривка е

на форми причудливи

в сенчестата ми страна, се появили.

Черните редове, намират своя край,

отмъкнати от собствения си безкрай.

 

Щом слънцето произнесе свойте слова,

прогонвайки гробната тишина

и отваряйки страницата на деня.

Нощта отмъква всички

простосмъртни часове

запълнени от кошмарни страхове.

 

Мастил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рашко Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...