Тъмни картини
Тъмни, нощни картини,
обрисувани от нощното мастило,
в потъмнените сенки човешки,
красят стените черни, стеснени.
Насреща единствено лампата неизгасена
мъждукащо свети, в своята
жълта светлина, показваща ми всички
несигурни лица.
В погледите им намирам, тъмнина,
щом с тях настъпи деня.
Земята черна покривка е
на форми причудливи
в сенчестата ми страна, се появили.
Черните редове, намират своя край,
отмъкнати от собствения си безкрай.
Щом слънцето произнесе свойте слова,
прогонвайки гробната тишина
и отваряйки страницата на деня.
Нощта отмъква всички
простосмъртни часове
запълнени от кошмарни страхове.
Мастил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рашко Марков Всички права запазени