3.09.2021 г., 15:22 ч.  

Уличната цигуларка 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска
624 6 11

Снеговеят свисти с ледни бузи.

Цяла Витошка с четка нашари.

Черен облак залепя вендузи

над пейзажа с дрипливи клошари.

В сивота над фасади ронливи

прелетява за миг гълъбица;

а снежинките лапат, щастливи,

с жадни устни забавни дечица.

На нехайството старият почерк

пишат с кал по паважа обуща,

а луната – сънливо отроче –

небосклона не ще да напуща...

Жълти гущери – ранни трамваи;

тротинетки свистят електрични;

замирисва на топли краваи;

дядо с куче за къс се боричка.

С шепи бели, подпухнали, влажни,

тупа София снежната ризка.

И се чува цигулка протяжно.

Лъкa здраво момичето стиска!

Струни тънкиПо тях пръсти тичат…

И солфежи в студа негодуват.

Подминава светът я себичен…

Колко малко изкуството струва?!

Изпълнява етюди от Шуман

и разнежва лирика у мен.

С мойта лепта нашепвам ù дума

да изсвири любовен рефрен.

 

                                         

 16.01.2021 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете ти са удоволствие!
  • Потопих се изцяло в тази майсторска картина, поздравления!
  • Благодаря Ви от все сърце: Деа, Роси! Бъдете здрави и благословени!
  • Красиво и образно!
  • Красив стих! Поздравления!
  • Благодаря Ви: Стойчо, Самовила! Бъдете здрави, успешни и благословени от Бога!
  • "Колко малко изкуството струва?!" - страшна констатация. Но въпреки това никой не може да живее без изкуство. Много образен и прочувствен стих. Поздрави!
  • Хубаво е!
    Поздравления, Владислав!
  • Благодаря ви от все сърце Гени, Миночка! Бъдете здрави, щастливи и винаги вдъхновени.
  • Образите ти оживяват в тези меланхолични стихове. Прекрасно отново!
  • Влади, много образно, нежно и навяващо тъга, но толкова майсторски написано ,че дълбокото чувство на признателност към таланта ти, се засилва още по-вече! Поздравявам те !
Предложения
: ??:??