Умора
на Д.М.
Изморих се да гоня Михаля...
(Не това точно е твойто име...)
Да те очаквам и да те галя
с влюбени пръсти в нощи незрими.
Вече тежи ми всяка надежда
дни да броя до нови срещи...
В някоя нощ, както изглежда,
ще сипя вино, ще пална свещи
и всички спомени ще разпилея.
Нека прашинка от тях не остане!
Да ги разпръсне ням суховеят,
та да завехнат морните рани.
Ризи ще късам, без глас ще плача,
своята слабост век ще проклинам,
докато болен тръгне си здрачът...
Дано лудостта ми по теб се спомине!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
