„Защото сме Негово творение
създадени в Христа Исуса за добри дела,
в които Бог отнапред е наредил да ходим.”
Ефесяни 2:10
Посветено на сестра ми
Сърцето без любов е катедрала,
с разжалван и свален архиерей;
като море на две е разделено –
с юдеи е, но липсва Моисей.
Като Исаак, поведен от Авраама
към жертвеника там, на хълма;
като прекършен кръст на храма,
само горкото то осъмва…
Изгубило младежката си мощ,
пронизват го със хули и измама,
и раните от личната му драма
кървят в братоубийствения нож!...
Камбаната на жарката любов
грабителите в миг са осквернили –
откраднали без свян са патрахила
и мощите пустеят без покров…
Как пуста е разграбената църква,
резетата висят в небитието,
и в зиналите порти на сърцето
надеждата потъва и се губи;
но в Божието слово, уповано,
живота си отново ще възлюби.
26.11.2018 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Поздравления!