3.10.2015 г., 22:00

В огледалото

364 0 1

В огледалото

В огледалото Аз виждам пламъка горящ,

любов прегърнала е моето сърце.

В душата чувам онзи звук трептящ,

всичко в мен понесено като перце.

Очите ми чертаят светли хоризонти,

където плуват моите мечти.

В блясъка на лъскавите диаманти,

чудна, чудна песен в душата ми кънти.

В огледалото ще търся онзи образ,

рисуващ обич в любящото сърце.

За миг не ще помисля Аз за отказ,

ще чакам, ще чакам твойто писъмце.

В.Й. 01.10.2015г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога едно такова писъмце осмисля живота на мъжа, жадуващ любов.
    Добре предаваш това трепетно състояние на мъжкото сърце, Василе! Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...