Вечерница
792
0
0
Вечерница
Вечерница бях самотна в небето
Изгрях в онази тъмна нощ
Разбрах – отново си самотен
Видях как търсиш порив нов
В прохладна лятна вечер се разходих
Далече под небето вървеше ти с мен
Макар да не приличаше на среща
Вярвах ще се срещнем някой ден
Изгрях в съня ти и в мечтите
Сложих булото макар за кратко
Огряха пътя ни звезите
Самотни са сега душите
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луиза Маринова Всички права запазени
