1.05.2025 г., 7:01

Везната на Темида

214 0 0

В Е З Н А Т А Н А Т Е М И Д А

 

Фалшивите лидери излъчват токова много двуличие,

че за тия,които имат очи със способността да го видят,

то направо разцепва всички устройства и телевизори

и отвръщава с ненаситността си,присъща за гниди.

 

Младите не искат война,

в която по заповед смърт да раздават,

изперкали старци да дърпат конците,

а те да загиват Марцина-

защо трябва кръвта пролята

на младост красива и благодатна

на свидни майки и скъпи любими сърца да разбива?

 

Всички откачени старци по върховете

са безумни кандидати за Златни малинки

и в тела на деца пеперудени,заради греховете

в много дълъг и зловещ ред от реинкарнации

от Адски болки до изнемога ще стискат зъбите.

 

Луднали от магията на Адреналина,

залагат откраднатите наши пари- 

във войните никой от тях не загива

и изобщо хич дори не им пука,

колко много потърпевшите ги боли.

 

За да вършат всички отвратителни безобразия,

в които милиони Души в траур черен потапят,

явно не знаят и слаба и бедна им е фантазията,

че от всеки,всичко сторено,накрая се плаща.     

 

Последната спирка на неумиращата Надежда, 

спокойно очаква на Съдбата вечните пътници-

всеки от тях в безстрастното й огледало поглеждайки,

сам избира и режисира своето Духовно Безсмъртие.

 

29.03.2025г.грСвищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...