17.01.2007 г., 23:43

Вина

663 0 2

Навярно утре аз ще се събудя,обгърната от самота.
Навярно ще съм и по-силна,каквато не съм била досега.
И болката ми не познаваш,и моите сълзи...
А когато ме видиш на върха теб дали ще те боли?
Мисля и за вчера,и за онзи ден...
Ти наистина бе щастлив със мен.
А каква бях аз?
Истина ли бях или лъжа?
Потъпкана ли бях или с високо вдигната глава?
Дали още помниш що е любовта?
А дали помниш мен и аз ли бях това?

Вече се събуждам,около мен-тишина...
Въпрос без отговор,раздяла без вина?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...