Родена ли съм аз с тези гласове,
Дето и на тъмно, и на светло, нощ и ден
Не спират да нашепват?
Викат те понякога за мен -
Ти не си, не знаеш, ти се провали,
Сгреши, за теб надежда няма,
Само ний работим, за тебе тука двама.
А ти си бреме. Защо си още тук?
Криеш се, щом чуеш звук
И някой да извика твойто име?
Защо с тебе къща, вещи ще делиме?

Ти чупиш, губиш, вечно се скатаваш;
Ето, целия наш свят унищожаваш!
Това, което толкова сме градили...
Крадла, това сме си родили.

НЕ! Не бях родена с тях, те са ме родили.
Уви.
Вече заклеймена.
Без надежда.
Зад мен съдбата смръщва вежди - те са знаели,
Откакто съм дете,
Че нещо сбъркано, егоистично има в мене
Че аз тях не ги разбирам и ценя.
И да, аз за тях съм само бреме.
Тук у нас не си човек преди да го докажеш;
Не си дорасъл той добра дума да ти каже...
Любовта нима е безвъзмездна? Не си си я заслужил още ти.

Почакай, бързай, изнеси се, стой!
Това капан ли е, къде ми е домашният покой?

Угаждаш на желания и неизречени прищевки
Ума си около тях увърташ, действията пак срещат се с прозевки.
Стъпка вляво, нещо сбъркаш
И после, тихо и с насмешка, отговаря ти се Хайде, оправдай се!
Казваш дума.. не довършваш.

СТИГА! Трясък; Трай си.

Преди да крещиш, не е ли редно да слушаш?
За нея е то позволено, нали от мене й дошло до гуша!
Вярно - аз съм неправдата в нашия свят. И аз, да, аз оправдавам и нейната пара, и
неговия пушек.

Но аз чувам не аргументи, не думи на критика, пред себе си не опоненти.
Та тя е вече изречение за лозунг избрала!
Ето, пак протестира. Отговор търси, ала
него да чуе, не спира!
Повтаря, потретя, вика и вече пищи лозунгът досами моите уши.
Безсилна? Отчаян? Песента си изпели??

Не. Забравили, че да живеят, имат още, колкото са те живели.

Наказана. Ха-ха. Става ми смешно.

Но кажете -
Не дойдох ли аз тука последна?
Как съсипах аз ваще надежди?

Все същото, аз моите ги пазя. Проблемът е там, че ще нося.
Ще нося и ваща умора на своите плещи.

19. юни 2019