Войнишка майка
Посветено на всички български незнайни воини, загинали в борбите за териториалната цялост на България.
Съсухрени пръсти от земната кал,
нивята преборвали с труд,
в очите й светли искрици на жал
блестят като свят изумруд…
Ръцете й любят тестото грижливо
и скърцат от милост нощвите,
напява си песен, шепти милозливо,
изпраща на заран звездите…
Войнишка е майка, съдбата посилно*
поела на женските плещи.
А времето хапе и дъвче безмилно -
войната е куче зловещо!…
Изпрати ги двама, така ненагледни,
от твърдата гръд й бозали.
Какво да им каже, така за последно:
бащи им са днес генерали…
Две столчета празни, два празни стакана*,
мъжът й върви като сянка,
как тегне в душата отровната рана,
навита на сноп - пепелянка!…
Потрепва сърцето, превтасва и квасът,
в олтарчето пали кандило
и мисли до късно: "не ще да сколаса
да зърне синчетата мили!…"
При Сливница вятър тъжовен се вайка,
погребват в общ гроб синовете,
ех, стрино, тъй свята съпруга и майка
плачете с България и двете!
05.10.2022 г.
Б.а. * посилно - ПОСЍЛЕН1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посиля като прил. Диал. Който е добил сила, власт, чувства се властен и се налага на другите.
- стакан - в превод от Руски: чаша
- безмилно - БЕЗМЍЛНО. Остар. Нареч. от безмилен; безмилостно.
Из “Оставям си докрай сърцето” 2023 г. Перник
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силен стих! Поздравления!
-
Силно!
Браво! -
Силно!
Поздравявам те. -
Много силен стих! Поздравления, Влади!
-
Не се измерва с нищо ни майчината обич, ни майчината сила, ни мъката и черна...Поздравления за силните думи!
-
Поклон пред тези майки.
Поздравления за написаното, Влади. -
Чест ти прави, Приятелю скъп, че пишеш по толкова убедителен и силно въздействащ начин за една вечна тема - войнишката майка. Докато четях прекрасното ти стихотворение пред очите ми се занизаха кадри от феноменалния филм на Чухрай "Балада за войника" - филм, който ме разплаква всеки път, когато го гледам. Филм за един достоен син на една войнишка майка, която жестоката съдба не пощади. И твоето стихотворение ме трогна до дъно по същия начин.
"Войнишка е майка, съдбата посилно*
поела на женските плещи.
А времето хапе и дъвче безмилно -
войната е куче зловещо!…"
Поздравявам те и те прегръщам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
