БелаТи (Бела Тихомирова)
76 798
21.03.2023 г., 11:16 ч.

Връзка 

  Поезия » Любовна
223 7 4

Нишката, по която стъпват
пияните ангели между очите ни,
е разточително топла и къса
в органичното им залитане.

 

Дърпа нежно въже умората
от раничката до стон на болка -
ако усмивка сърце повтори,
пулс-господар ще е говорът.

 

Само време не пуска ластика,
разпъва силата - ласка взела.
Светлинни... минутите плашат,
а вечността... ни погалва смело.

 

Ето - Стъпка. Конец. И стъпка.
/В сити дири нощта ли скита?/
Ако се скъса, или се пуснем - 
не ми признавай никога!

© Бела Тихомирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, Вили и Тони...благодаря ви за вниманието към днешното ми вълнение за нишката, въжето, ластика и конеца - дори сплетени... те не могат да изразят значимостта на зависимостите...
    Бъдете вдъхновени, пролетни и усмихнати!
  • Тази нишка, която ни държи и ни свързва с всички околни същности, държи телата ни живи. Много ми хареса това -
    "Само време не пуска ластика,
    разпъва силата - ласка взела.
    Светлинни... минутите плашат,
    а вечността... ни погалва смело."
    Нестандартно творчество, което предизвиква много асоциации.
    Подзравления, Бела!
  • Пренесе ме в друго измерение.
    Поздравявам те, Бела.
  • Чуедесен стих с чудесен финал.
    Поздравление, Бела!
Предложения
: ??:??