28.06.2016 г., 21:15 ч.  

Вълни 

  Поезия » Друга
902 1 1

Вълни



Разбиват се с шеметен грохот вълните.
Като нечия призрачна мъст…
Пропуква се лекичко бентът на дните.
Посели разруха в душата ми – кръст.

И всичко превръща се в пепел.
На изгоряло вони.
Но отпиващо кървави глътки,
едно цвете - бленува за нов блян и за нови мечти!


И тоз кръговрат е безкраен и вечен!
Тъй както е вечен Създателят наш!
Едно цвете - на пепел обречено...
В агония ражда Най-прекрасния свой цвят!

 

© Иван Чорлев Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1344 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??