Възкресение
Изгубил бях вяра в любовта,
отрових я, докато закусва.
Гледах безучастно как догаря,
но...
Появи се ти от нищото,
прегърна ме
и хвърли слънчев прах
върху тъмнината-самота.
Взе сърцето ми,
сложи го до твоето.
Затуптяха две ледени кубчета,
бликна океан.
Какъв е този звън?
Дъждът по цветчетата, отговаряш.
Не!
Думите "обичам те"!
© Иван Чорлев Всички права запазени