Дъждът със злоба трополи
в стъклата мътни от печал,
забиват сякаш се игли -
студени капки в черна кал…
С вихрушка отдалеч приижда
неканен вятър…най-накрая,
в тъмата нищо се не вижда,
сърцето стене в пуста стая!
Кърви разбито и сломено,
любов - лъжовна го обрули,
след нея смъртно наранено
довършиха го …злост и хули!
На сетен одър …отмаляло,
за него не открих знахар,
само въздигна свойто тяло,
превърна се в блестящ олтар!
Разбрах накрай …да си призная,
Сърце, че ти си тъй чупливо,
самотен диря сред безкрая
Любов за теб….за да си живо!
17.11.2016 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени