Напред към залеза
 

Ахой, пирате!
Напред със стълбата
Ще се повозим ние ей на този купол!

 

Хайде, дръж се че
Тази панорама
Бързо ще се промени
Ай ай ай, стената се върти!!! Или?
Е, то всичко относително, нали..

 

Нà -
 

За нас
Залези и атмосфера, огнена, стопена
Отзаде крият се звездите бледи
 

Тая пък, а тя
Влиза в процепите на душата
И се точи с тънка влага, дори когато пò е ясна
Пълни и отвътре на човек чак му става тясно

 

Очите ми окапват
Челюстта пропада
Скулите се вдлъбват
В тъпо и самозабравено такова чувство на почуда

 

Огън
Бесен
Плам
Гърми
Насред самите тихи планини

Цветове пукат се безшумно, като лични субективни фойерверки в само нашите очи

 

Ей го, там е

Хоризонтът набъбил и напъпил
А същевременно го знаем
Гладък като песен станал
 

Зад него, долу, горе, по небето са се скрили
Я, Галактики,
Че я звезди,
Онея, дето са им толкова мили
((Клизми чак им правели били))

 

Ето, ти, докато ги търсиш и си ги бележиш
Аз ще обикалям по решетката, ще гледам
Туко-виж във въздуха намеря
Някоя и друга лесна рима да си скътам

За довечера когато стане студ и дори звездите затреперят